Скандалните предложения за пенсионни промени сериозно разтърсиха управляващата коалиция, след като Реформаторският блок и Патриотичният фронт се обявиха срещу тях, анонсира под глава "Сега". АБВ ще реши днес как да гласува в пленарната зала в петък. Така ГЕРБ ще разчита на подкрепата на ДПС, за да прокара идеите си. Партията на Доган остана единствената, която категорично застава зад идеята на управляващите родените след 1959 г. да избират къде да се осигуряват - само в НОИ или и в частен фонд.
Дори бившият социален министър Хасан Адемов, който във вторник разпердушини предложението, вчера беше изключително предпазлив и обясни, че не става дума за национализация, затова движението ще гласува "за".
По повод пенсионната реформа Николай Николов, съветник на Ивайло Калфин и бъдещ зам.-министър по пенсионната реформа, коментира пред "Сега": "Тези действия от днес за утре, в 93-тата минута на мача, свалят доверието в пенсионната система, а то не е само морален фактор, но е важно и за получаване на повече приходи от вноски. Сега тази кампания прикрива истинските проблеми в пенсионната система, влияе зле на НОИ и на дружествата." Николов упреква и информационната кампания в тази насока. По думите му никой не обяснява. "Казва ли някой, че пенсията от НОИ се намалява с 25 процента заради осигуряването в универсален фонд. Въпросът е тази добавка от фонд към основната пенсия от НОИ дали ще компенсира тези 25 процента. Зависи колко пари имаш, каква доходност имат, какви кризи са бушували. Представете си, че е трябвало да получите пенсия през 2008 г. с -20 на сто доходност във фондовете. Има рискове не само в солидарната система, но и за обезценяване на парите в допълнителното осигуряване", алармира Николов.
В интервю за "Труд" Светлана Ангелова, зам.-председател на парламентарната социална комисия, допълва: "С реформата не променяме въведения през 2000 г. модел. Не премахваме втория стълб, а даваме право на избор. Няма нищо по-либерално и демократично от това. Същата стъпка беше направена в Чехия и Полша. Опитът на тези страни показва, че 80 на сто от хората са си изтеглили парите от частните пенсионни фондове и са ги внесли в държавния фонд. Това не е подмяна на модела, нито национализация, защото е продиктувано от свободния избор на гражданите. С решението си даваме възможност за конкуренция между общественото осигуряване и частните фондове. Сега е времето те да излязат и да кажат как управляват парите на осигурените, каква доходност имат, къде инвестират нашите пари. Никой не знае след 20-30 години каква пенсия ще получи оттам."
Хората трябва да имат право на избор, категоричен е Пламен Димитров, президент на КНСБ. В отговор на въпрос за "Телеграф" той посочва: "В момента това, което са длъжни да обявят фондовете, е какво има по индивидуалните партиди на всеки осигурен, както и каква е доходността. Това, което обаче не е длъжен да казва фондът, е къде се инвестират парите на хората. Това би дало възможност да се поиска и експертиза, включително пред нас и от нас, за да може да се регулира по-публично механизмът, по който се инвестират тези средства."
Аз мога да кажа, че от натрупаните 8 млрд. лв. във фондовете, 1,8 млрд. са дошли от реалната доходност. Над 800 млн. лв. са изплатени от доброволните фондове на наследници. Фондовете са върнали над 300 млн. лв. в НОИ, тъй като хората са упражнили правото си на пенсия преди да започне изплащането на допълнителна от фонда", казва в интервю за "24 часа" София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България".
"Смятаме, че се допуска грешка и още не е късно тя да не бъде направена", обявява в друго интервю за "Телеграф" Васил Велев, директор на АИКБ. Според него вече въведения модел на пенсионна система трябва да се усъвършенства, вместо без дебат да се събаря. "Промените се отразят много лошо на инвестиционния климат. Нашата страна ще бъде заобикаляна от инвеститорите, защото те няма да имат никакво доверие в устойчивостта на законите, защото те могат да бъдат променяни за пет минути без никакво обсъждане", смята Велев.
Пред "Новинар" кметът на София Йорданка Фандъкова отбелязва: "За мен всеки бюджет на Столична община е важен, защото ни осигурява устойчиви инвестиции във всички сектори, които са важни както за развитието на града, така и за хората. Бюджет 2015 се основава на тези принципи. Той е в размер над 1,459 млрд. лв., с капиталова програма над 705 млн. лв. Продължаваме да изпълняваме важни за хората проекти, без да повишаваме местните данъци и като привличаме европейски средства. През тази година завършихме проекта за доставка на 50 съчленени тролейбуса и с тях успяхме да подменим 90 на сто от тролейбусния транспорт. Започнахме доставката на новите модерни, съчленени и достъпни за хора с увреждания автобуси. 46 от тях вече се движат по улиците на града, а следващата година предстои да доставим поетапно още 80. В същото време работим върху възможността да закупим нови 110 единични автобуса."
Има "гнили ябълки" в Темида, щом има осъдени и за корупция, отбелязва в интервю в "24 часа" Соня Найденова, представляващ Висшия съдебен съвет /ВСС/. "Такива има не само в съдебната система, ние сме проекция на обществото", казва още Найденова. "Струва ми се, че реформите трябва да са насочени към бързината на съдебните процеси и предвидимостта на актовете на съда и на прокурорите", допълва пред "Монитор" Найденова. По думите й следва да се експлоатира експертният ресурс на практиците и отправените предложения за нормативно подобрение на регулациите на съдебния процес, защото именно така промяната чрез усъвършенстване на законите пряко ще обслужи изискването за справедливост навреме. "Защото именно затова са повечето критики към България - забавено и непредвидимо правосъдие, и оттам накърнено чувство за справедливост и срив в доверието на хората към магистратите", смята Найденова.
70-годишният българин Румен Хранов заема престижното 288-о място в годишната класация на списание Bilanz за 300-те най-богати швейцарци, съобщава на първа страница "24 часа". Той притежава 125 милиона франка, колкото имат хора като световния шампион от Ф1 Кили Райконен и световноизвестната гръцка певица Нена Мускури. Богатството на Хранов е било доста по-голямо, сочи годишната класация на списанието. Преди началото на кризата то е възлизало на 250 милиона франка. Има строителен бизнес в Саудитска Арабия, Казахстан и петролен бизнес в Канада.
Дори най-простата пица - "Маргарита", може да ни донесе алергии, алармира във водещата си новина "Телеграф". В съставките й има два алергена - глутен в тестото и мляко в кашкавала. Това става ясно от менюто на един от столичните ресторанти, написано по новия европейски регламент. Правилата от ЕС влязоха в сила на 13 декември.
dnes.bg
0 коментара
Публикуване на коментар